Не ми е чужда сляпата ти болка.

Сълзите ти... И те не са ми чужди.

Във този поглед, зная точно колко, 

безгласни са били желания и нужди.

И нощите познавам – по-самотни 

от необитаема отдавна, тиха къща,

а спалнята... е само спалня просто –

когато си самотен, не е същата...

Познато ми е и чувството, което 

безсилен те възпира пред вратата,

а отсреща те посреща само ехото

и вятър, минал през душата ти...

Не ми е чужда тази болка. Не, не е,

нито пътищата стръмни занапред.

И зная, дълго ще кърви това сърце,

но не за друго, а защото си Човек...

24.11.2012г.