Не ми е чужда
Не ми е чужда сляпата ти болка.
Сълзите ти... И те не са ми чужди.
Във този поглед, зная точно колко,
безгласни са били желания и нужди.
И нощите познавам – по-самотни
от необитаема отдавна, тиха къща,
а спалнята... е само спалня просто –
когато си самотен, не е същата...
Познато ми е и чувството, което
безсилен те възпира пред вратата,
а отсреща те посреща само ехото
и вятър, минал през душата ти...
Не ми е чужда тази болка. Не, не е,
нито пътищата стръмни занапред.
И зная, дълго ще кърви това сърце,
но не за друго, а защото си Човек...
24.11.2012г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
