unreal (Силвия)
21 36
6 окт. 2007 г., 21:37

Не ми го казвай никога, но ме обичай 

  Поэзия
1117 1 6
Обичай ме.
Не ми го казвай никога,
но ме обичай.

Нека да го чувствам сутрин рано,
когато зората се буди в златисто.
Когато небето е синьо и облаци няма,
когато нощта наближава
и светулки обсипват безкрая.

Да го почувствам с миглите си даже,
с ръцете си, когато те докосвам,
с гласа си щом изричам твойто име.
Челото ми целунато да го усети
и устните оформени в усмивка.

Обичай ме и даже да ме няма
във мислите и сънищата викай ме,
обичай ме, когато съм щастлива,
когато плача също ме обичай.
Не се сърди, когато се ядосвам,
обичай ме и бързо ще ми мине.
И даже да ти казвам да си идеш,
завинаги сама да ме оставиш,
обичай ме, недей да ме забравяш.

Не ми го казвай никога,
но ме обичай...

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??