Не ми го казвай никога, но ме обичай
Обичай ме.
Не ми го казвай никога,
но ме обичай.
Нека да го чувствам сутрин рано,
когато зората се буди в златисто.
Когато небето е синьо и облаци няма,
когато нощта наближава
и светулки обсипват безкрая.
Да го почувствам с миглите си даже,
с ръцете си, когато те докосвам,
с гласа си щом изричам твойто име.
Челото ми целунато да го усети
и устните оформени в усмивка.
Обичай ме и даже да ме няма
във мислите и сънищата викай ме,
обичай ме, когато съм щастлива,
когато плача също ме обичай.
Не се сърди, когато се ядосвам,
обичай ме и бързо ще ми мине.
И даже да ти казвам да си идеш,
завинаги сама да ме оставиш,
обичай ме, недей да ме забравяш.
Не ми го казвай никога,
но ме обичай...
Не ми го казвай никога,
но ме обичай.
Нека да го чувствам сутрин рано,
когато зората се буди в златисто.
Когато небето е синьо и облаци няма,
когато нощта наближава
и светулки обсипват безкрая.
Да го почувствам с миглите си даже,
с ръцете си, когато те докосвам,
с гласа си щом изричам твойто име.
Челото ми целунато да го усети
и устните оформени в усмивка.
Обичай ме и даже да ме няма
във мислите и сънищата викай ме,
обичай ме, когато съм щастлива,
когато плача също ме обичай.
Не се сърди, когато се ядосвам,
обичай ме и бързо ще ми мине.
И даже да ти казвам да си идеш,
завинаги сама да ме оставиш,
обичай ме, недей да ме забравяш.
Не ми го казвай никога,
но ме обичай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
