С болка на сърцето аз те гледам.
С мъка на душа те отминавам.
Защо ли още в мен гори за теб сърцето?
Защо не мога аз да те забравя?
Очите черни щом се в мен забият,
остро и силно те ме пробиват.
Щастлива съм, когато ти ме гледаш
и в мен една надежда се таи :
в ден прекрасен пред мен да застанеш
и с целувка да спреш болката ми.
Така завинаги с мен да останеш
и любовта ни като огън да загори.
Навън е пролет, обич моя!
В мен е зима – люта зима!
Ела при мен Ти – обич моя!
И спри таз люта зима!
Аз чувствам, че все още те обичам
и страх ме е, че докрай ще ти се вричам!
Надя
24.03.2004г.
за
© Надежда Петкова Все права защищены