Не мога да ти устоя
Не мога да ти устоя... не мога...
И скитам в първородния си грях.
Не мога да сваля очи от теб. За Бога!
Защо по женската ти нежност полудях?!
Ще ми откажеш... Знам, но пеперуди
в гръдта ти пърхат - лудоностници...
От сладкия ти аромат у мен се будят
желанията - парещи въпросници...
Не ще те питам нищо... Ще разкъсам
душата ти на тръпчици от плът,
безумието ми със твоето ще ръся,
във хлипно „Не” е страшният ми съд...
Не ще ме спреш... По дяволите всичко!!!
Любов е... чакана и зими, и лета.
Прости ми дързостта... Без теб съм нищо! -
един безкраен вик от самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
