Не можах
Не можах да избегна мъглата.
Беше толкоз зловеща и гъста.
Не можах да поема с ръката
на съдбата си кръста.
Не можах да направя усилие.
Не поисках, не търсих спасение.
Аз да дишам дори, нямах сили.
Не изпитвах вина, угризение.
Не можах свойто Аз да изправя.
Беше станало на спирала.
И тогаз ти дойде - като хала!
Как можах, "не можах" да забравя?
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены