Не можах
Не можах да избегна мъглата.
Беше толкоз зловеща и гъста.
Не можах да поема с ръката
на съдбата си кръста.
Не можах да направя усилие.
Не поисках, не търсих спасение.
Аз да дишам дори, нямах сили.
Не изпитвах вина, угризение.
Не можах свойто Аз да изправя.
Беше станало на спирала.
И тогаз ти дойде - като хала!
Как можах, "не можах" да забравя?
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
