Не можах
Не можах да избегна мъглата.
Беше толкоз зловеща и гъста.
Не можах да поема с ръката
на съдбата си кръста.
Не можах да направя усилие.
Не поисках, не търсих спасение.
Аз да дишам дори, нямах сили.
Не изпитвах вина, угризение.
Не можах свойто Аз да изправя.
Беше станало на спирала.
И тогаз ти дойде - като хала!
Как можах, "не можах" да забравя?
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
