nikka (Надежда)
32 251
8 дек. 2010 г., 21:46

Не можах да избягам от теб 

  Поэзия
717 0 10

Събарях мостове.

               Издигах стени.

От теб надалеч

               да избягам опитах...

Скитах без път

               все по натам,

където небето

               с земята се сливат.

Сред звездния прах

               на безумни мечти

към луната

               вих безутешна,

защото за пръв път

                влюбена бях,

а беше така

                безнадежно...

Сред зловещия смях

                 на зли ветрове

плаках изгубена,

                 ранена и грешна.

Сред шепота нежен

                  на свежи треви

скрих едно премълчано

                  "обичам те".

Излъгах себе си,

                  теб не можах,

любовта ти бе

                  всепомитаща...

Бягах от теб,

                  а към тебе вървях,

но ти търпеливо

                  ме чакаше...

И ето ме днес

                  спряла пред теб,

сляла твойто

                  с мойто "обичам те",

защото: "Слаби сме - казват, -

                  когато обичаме,

силни, когато

                  нас ни обичат..."

© Надежда Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??