Не можах да избягам от теб
Събарях мостове.
Издигах стени.
От теб надалеч
да избягам опитах...
Скитах без път
все по натам,
където небето
с земята се сливат.
Сред звездния прах
на безумни мечти
към луната
вих безутешна,
защото за пръв път
влюбена бях,
а беше така
безнадежно...
Сред зловещия смях
на зли ветрове
плаках изгубена,
ранена и грешна.
Сред шепота нежен
на свежи треви
скрих едно премълчано
"обичам те".
Излъгах себе си,
теб не можах,
любовта ти бе
всепомитаща...
Бягах от теб,
а към тебе вървях,
но ти търпеливо
ме чакаше...
И ето ме днес
спряла пред теб,
сляла твойто
с мойто "обичам те",
защото: "Слаби сме - казват, -
когато обичаме,
силни, когато
нас ни обичат..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
