Обсебва те тъгата мислиш си, че можеш да си сам. Знаеш, че някъде там... скрита е дълбоко истината. Трябва да се осъзнаеш... трябва, но не можеш. Не е хубаво да знаеш, че просто не можеш. Не можеш да си щастлив, няма я хубавата тръпка сякаш целия свят ти е крив заради една-единствена постъпка. Да, така е... ти сгреши, но бързо осъзна какво направи, казваш си: "всеки може да прегреши", но твоята постъпка всичко сломи. Вече слуха се разчу. Казваш: "Какво от това?!". Помисли с каква слава се прочу. Да, за съжаление разбра.. Чудиш се сега какво да правиш, забележки, недоумение, тъга... Искаш бързичко да го забравиш. Не може. Всичко се разбра... За миг видя се в чудо и се срина за секунди. Не те интересува нищо друго само тяхното внимание. Със укор те те гледат със неодобряващ поглед. Реалността не искат да разгледат и правят най-повърхтностния оглед. Най-страшното тепърва предстои... да се справиш, абсолютно сам. Те предадоха те, разбери поплачи си... абсолютно сам. След като гръб ти обърнаха, не пожелаха да те разберат, в самотник те те превърнаха, но не можаха да те прокълнат. Защо ли... защото ти си нищо! Кой ли би си правил труда... Провали се абсолютно всичко и сега си на ръба. Да продължиш ли... или да потънеш? Да избираш ти не можеш. Всичко зависи от тях, защото... ти не можеш!