Feb 10, 2007, 1:36 AM

Не можеш

  Poetry
768 0 0
Обсебва те тъгата 
мислиш си, че можеш да си сам. 
Знаеш, че някъде там... 
скрита е дълбоко истината. 
Трябва да се осъзнаеш... 
трябва, но не можеш. 
Не е хубаво да знаеш, 
че просто не можеш. 

Не можеш да си щастлив, 
няма я хубавата тръпка 
сякаш целия свят ти е крив 
заради една-единствена постъпка. 
Да, така е... ти сгреши, 
но бързо осъзна какво направи, 
казваш си: "всеки може да прегреши", 
но твоята постъпка всичко сломи. 

Вече слуха се разчу. 
Казваш: "Какво от това?!". 
Помисли с каква слава се прочу. 
Да, за съжаление разбра.. 
Чудиш се сега какво да правиш, 
забележки, недоумение, тъга... 
Искаш бързичко да го забравиш. 
Не може. Всичко се разбра... 

За миг видя се в чудо 
и се срина за секунди. 
Не те интересува нищо друго 
само тяхното внимание. 
Със укор те те гледат 
със неодобряващ поглед. 
Реалността не искат да разгледат 
и правят най-повърхтностния оглед. 

Най-страшното тепърва предстои... 
да се справиш, абсолютно сам. 
Те предадоха те, разбери 
поплачи си... абсолютно сам. 
След като гръб ти обърнаха, 
не пожелаха да те разберат, 
в самотник те те превърнаха, 
но не можаха да те прокълнат. 

Защо ли... защото ти си нищо! 
Кой ли би си правил труда... 
Провали се абсолютно всичко 
и сега си на ръба. 
Да продължиш ли... или да потънеш? 
Да избираш ти не можеш. 
Всичко зависи от тях, 
защото... ти не можеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бояджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...