Не можеш...
Не можеш да си влюбена в смъртта...
умираш всеки ден самотна,
шансът имаше го, но го пропиля,
невинна или може би жестока.
Срещна някого, не го разбра,
а той по тебе се побърка,
не му дари ни ласка през нощта,
а той и другата те търси.
Порочна си, мръснице тъжна,
сърца в колекции си разпиляла,
с невинност стреляш, удряш точно,
за болката гнездо създала.
Невинен бях, отвътре още по-невинен,
точно за това ме бе избрала,
да ме превърнеш в пясък, в грешен сън,
уби ме, след като ме бе създала!
Не може да си влюбена в смъртта!
И в теб за болката лежи гнездо,
ще свърши някога и твоята игра,
и на теб сърцето ти е едно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
