Не... не е болка това
Нежна паяжина, изкусно изплетена,
цигарен дим се прокрадва край нея,
Силна болка, все още неусетена,
да го видя аз копнея.
Сърцето затуптява,
но не... не е болка това.
Аз го искам и това осветява
моята малка, крехка душа.
Нежна паяжина, все още запазена -
красива и здрава, неопарена от черния дим,
чака не своята плячка, не своя трофей...
чака своя любим.
Така очакван, далечен, предчувстван,
така желан, жадуван, любим...
е мигът, в който ще те имам,
ще си тук до мен. Любими, мой, любим...
Аз те искам тук, при мен,
но не... не е болка това!
Ще дочакам утрешния ден
и ще продължа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирина Все права защищены
