25 авг. 2009 г., 10:20
Осъмвахме по сеновалите.
Цяло лято телата ни хранеше сладкият грях.
Ти мислиш, за лятото плача?
Мислиш, за него ли?
Плача за нощите. Как ще живея без тях?
Отлетяхте на юг. Досущ като ятото лебеди,
дето ме викаше и дето ти бе най-отпред.
Мислиш, за тебе ли плача?
Мислиш, за тебе ли?
Плача за себе си. Как ще живея без теб?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация