25 авг. 2009 г., 10:20
Не плача за теб
Осъмвахме по сеновалите.
Цяло лято телата ни хранеше сладкият грях.
Ти мислиш, за лятото плача?
Мислиш, за него ли?
Плача за нощите. Как ще живея без тях?
Отлетяхте на юг. Досущ като ятото лебеди,
дето ме викаше и дето ти бе най-отпред.
Мислиш, за тебе ли плача?
Мислиш, за тебе ли?
Плача за себе си. Как ще живея без теб?
© Райчо Русев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
носталгия по лятото...Поздрав!
-
Ех, сълзите не помагат, да ти кажа...
Земна поезия! -
Нека си поплаче лирическия, Райсън!
Няма нищо лошо в това.
А стихът ти си е перфектен! -
Две-три капки върху залъка и на земята,
че те са живота ни и храна за душата... -
Колко си прав! Наистина плачем за себе си.Харесах както винаги!
-
...Ех,Райсън пак ме разчувства!!!Сърдечен поздрав!...
-
Прекрасно стихотворение!
Поздрав! -
Красива е тъгата ти, Райсън!
Много оригинално и откровено! Замислих се: дали лирическия на Дебелянов е бил напълно искрен.
"И ето, погребал
в тъга непобедна
надежди и младост
в безрадостен склеп
- аз гасна, аз гасна
с утеха последна -
на спомена в здрача
и плача за теб." -
Браво, Райсън, браво!
-
красиво е Райсън...
-
Красив спомен, от който боли!
Чудесен стих! -
Страхотен стих! Поздравления!
-
Аз не плача за себе си...
плача за теб-
че без мен ще умреш в самота!Привет!` -
Почти винаги плачем за себе си!
А аз се потапям в стиховете ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
болка е.