Осъмвахме по сеновалите.
Цяло лято телата ни хранеше сладкият грях.
Ти мислиш, за лятото плача?
Мислиш, за него ли?
Плача за нощите. Как ще живея без тях?
Отлетяхте на юг. Досущ като ятото лебеди,
дето ме викаше и дето ти бе най-отпред.
Мислиш, за тебе ли плача?
Мислиш, за тебе ли?
Плача за себе си. Как ще живея без теб?
© Райчо Русев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
