Сърцето ми навярно се разпадна
и болката в душата го уби.
Не се обаждай, нищо не остана
от чувствата живели в мен преди!
Не искай прошка, тя не съществува!
По пътя нека всеки си върви!
И мисълта дори да боледува,
аз знам, все някога ще се спаси.
Отново ще се радвам на живота,
ще го откривам в нови цветове.
Очите ми ще търсят красотата
във рими звучни и във стихове.
Ще се стопят в душата ледовете
и спомените тежки ще заспят.
Когато вън угаснат светлините,
не се обаждай, липсваш в моя свят!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены