Не се обаждай

Сърцето ми навярно се разпадна

и болката в душата го уби.

Не се обаждай, нищо не остана

от чувствата живели в мен преди!

Не искай прошка, тя не съществува!

По пътя нека всеки си върви!

И мисълта дори да боледува,

аз знам, все някога ще се спаси.

Отново ще се радвам на живота,

ще го откривам в нови цветове.

Очите ми ще търсят красотата

във рими звучни и във стихове.

Ще се стопят в душата ледовете

и спомените тежки ще заспят.

Когато вън угаснат светлините,

не се обаждай, липсваш в моя свят!

                Мария Мустакерска