Не се съмнявам в теб
Не ми трябват нито думи,
нито признания...
Не се съмнявам в теб.
Ти не говориш за чувства
и не ме прегръщаш... никога...
Не знам дори дали е
топла твоята ръка...
Дали е мека кожата,
тъй както синьото в очите ти...
Не се нуждая от признания...
Не се съмнявам в теб.
Ти не ме прегръщаш... никога... с ръце.
Но винаги си тук,
до мен под празното небе.
И аз не се съмнявам в теб.
Душата ми е сродна с твоята...
нито признания...
Не се съмнявам в теб.
Ти не говориш за чувства
и не ме прегръщаш... никога...
Не знам дори дали е
топла твоята ръка...
Дали е мека кожата,
тъй както синьото в очите ти...
Не се нуждая от признания...
Не се съмнявам в теб.
Ти не ме прегръщаш... никога... с ръце.
Но винаги си тук,
до мен под празното небе.
И аз не се съмнявам в теб.
Душата ми е сродна с твоята...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Михалева Все права защищены
