18 апр. 2006 г., 17:02

*Не Сега*

1K 0 2
Нямам вече сили със самотата да се боря аз сама,
а ти да гледаш от страни......

Нямам вече сили снимките ти аз да гледам,
и затова всичките ги аз за миг изтрих........

Нямам вече сили твоето лице да гледам,
а сега гръб ти обръщам и заминавам......

Махам се далеч от теб,
от твоите престорени очи,
от твоите лъжи.....

Имаше време аз плачех,
исках ти да си до мен,
но си замина,просто ей така
сложи край на любовта......

А сега съм с друг,
и ти пак искаш да си с мен,
пак искаш моите целувки,
моите прегръдки,
моето сърце.....

Как да ти ги дам...

Не мога.....

Не искам,
пак да страдам,
и пак да съм сама....

Викаш след мен,
молиш ме искаш ме,
искаш старото момиче,
но нея я няма....

Сега ще те подмина,
както ти не чу моя плач,
и не видя сълзите ми.....

Може би след време,
пак ще бъдем двама,
но сега ще е по-добре,
всеки по пътя си сам да върви....




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...