Не си дошла, а вече си отиваш

15 янв. 2012 г., 01:11

Поэзия » Любовная

676 0 0

Не си дошла, а вече си отиваш,
далечни, стъпчиците ти отекват
в слуха ми, болестно примиращ,
а болестта - мълчанието тежко.
Неказаните думи ме пронизват,
крещи без глас във мене словото...
и онзи поглед, който теб не вижда,
вини ме, че съм те прогонила.

Но как се гони онова, което
отива си, преди да е дошло?

Не си дошла, а вече си отиваш

Свързани произведения

Комментарии

Предложения