Не си дошла, а вече си отиваш,
далечни, стъпчиците ти отекват
в слуха ми, болестно примиращ,
а болестта - мълчанието тежко.
Неказаните думи ме пронизват,
крещи без глас във мене словото...
и онзи поглед, който теб не вижда,
вини ме, че съм те прогонила.
Но как се гони онова, което
отива си, преди да е дошло?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация