15.01.2012 г., 1:11 ч.

Не си дошла, а вече си отиваш 

  Поезия » Любовна
685 0 0

Не си дошла, а вече си отиваш,
далечни, стъпчиците ти отекват
в слуха ми, болестно примиращ,
а болестта - мълчанието тежко.
Неказаните думи ме пронизват,
крещи без глас във мене словото...
и онзи поглед, който теб не вижда,
вини ме, че съм те прогонила.

Но как се гони онова, което
отива си, преди да е дошло?

© Екатерина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??