Не си отивай...

myworld (Аз)
284 845

14 мар. 2017 г., 20:17

Поэзия » Любовная

435 2 2

Валеше като дъжд. Порой

плющеше на земята като камък.

Тъй падаха сълзите му безброй,

създаваха му рана подир рана.

Когато сториш някому добро

и само с дъх от обич го разплачеш.

Тогава в теб се лее из ведро,

защото всъщност той ти е палачът.

Защото няма поводи за смях,

когато в миг вратата се затръшне.

И в тебе рухне целият ти свят,

а ти не можеш да износиш кръста.

Валеше като дъжд. Порой

плющеше на земята като камък.

Един се молеше. За Бога. Стой,

не си отивай от сърцето му голямо!