Не си отивай...
Валеше като дъжд. Порой
плющеше на земята като камък.
Тъй падаха сълзите му безброй,
създаваха му рана подир рана.
Когато сториш някому добро
и само с дъх от обич го разплачеш.
Тогава в теб се лее из ведро,
защото всъщност той ти е палачът.
Защото няма поводи за смях,
когато в миг вратата се затръшне.
И в тебе рухне целият ти свят,
а ти не можеш да износиш кръста.
Валеше като дъжд. Порой
плющеше на земята като камък.
Един се молеше. За Бога. Стой,
не си отивай от сърцето му голямо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
