Не си отивай есен

Поэзия » Любовная

853 0 23

Не си отивай есен. Остани.

Там няма никой в тъмната гора.

Ще късат роклята ти клони и бодли

и ще се чувстваш бедна и сама.

Красива е тъгата ти. Блести

в очите ти кафяви на сърна

и ще изчезнеш както хиляди преди,

заровила сълзите под листа.

И само вятърът, тоз медиен вей прах,

ще рови в тях за жълти новини,

аз каня те в душата си без страх

и колкото си искаш остани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valia1771 (Ивон)

с поздрави, Валентин!

2013-10-04T13:53:37+03:00
valqka (Валентин Василев)

Ивон, студената есен така ми обледени сетивата, че за малко да пропусна прекрасния ти стих /понеже и аз съм я пуснал в душата си безсрочно/! За всеки случай не я кани за постоянно! Поздрави!

2013-10-04T11:09:55+03:00
valia1771 (Ивон)

Благодаря ти, Ивайло, сърдечно, и много ме затрудняваш сега.

2013-10-03T07:19:14+03:00
ivailozanoff (Ивайло Цанов)

Не си отивай есен. Не мълчи.
Знам, няма никой в тъмната гора.
Ще късат рокля клони и бодли
и ще се чувстваш бедна и сама.

Красива е тъгата ти.Блести,
с очи кафяви вечер на сърна.
Изчезнали са хиляди звезди,
заровила сълзите във листа,

които пожълтели са от прах,
и хиляди ненужни новини.
Аз каня те, а в малкия си страх,
ти колкото поискаш остани...

2013-10-03T01:33:16+03:00
valia1771 (Ивон)

Жани, благодаря ти!

2013-10-02T21:38:45+03:00