Не си отивай есен. Остани.
Там няма никой в тъмната гора.
Ще късат роклята ти клони и бодли
и ще се чувстваш бедна и сама.
Красива е тъгата ти. Блести
в очите ти кафяви на сърна
и ще изчезнеш както хиляди преди,
заровила сълзите под листа.
И само вятърът, тоз медиен вей прах,
ще рови в тях за жълти новини,
аз каня те в душата си без страх
и колкото си искаш остани.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
