28 sept 2013, 16:45

Не си отивай есен

857 0 23

Не си отивай есен. Остани.

Там няма никой в тъмната гора.

Ще късат роклята ти клони и бодли

и ще се чувстваш бедна и сама.

 

Красива е тъгата ти. Блести

в очите ти кафяви на сърна

и ще изчезнеш както хиляди преди,

заровила сълзите под листа.

 

И само вятърът, тоз медиен вей прах,

ще рови в тях за жълти новини,

аз каня те в душата си без страх

и колкото си искаш остани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • с поздрави, Валентин!
  • Ивон, студената есен така ми обледени сетивата, че за малко да пропусна прекрасния ти стих /понеже и аз съм я пуснал в душата си безсрочно/! За всеки случай не я кани за постоянно! Поздрави!
  • Благодаря ти, Ивайло, сърдечно, и много ме затрудняваш сега.
  • Не си отивай есен. Не мълчи.
    Знам, няма никой в тъмната гора.
    Ще късат рокля клони и бодли
    и ще се чувстваш бедна и сама.

    Красива е тъгата ти.Блести,
    с очи кафяви вечер на сърна.
    Изчезнали са хиляди звезди,
    заровила сълзите във листа,

    които пожълтели са от прах,
    и хиляди ненужни новини.
    Аз каня те, а в малкия си страх,
    ти колкото поискаш остани...
  • Жани, благодаря ти!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...