4 мая 2006 г., 15:07

НЕ СЛУЧИХ НА ...КРЪСТОВЕ

897 0 15
Преживях потопа
на много обиди,
на много раздели.
Онемяха приятелства.
Oт предателства плаче
душата ми...
От злобата им,горчи ми.
Мъртва съм. Там на пясъка
вече се гърча в агония.
Колко по-мъртва да стана,
че не случих на кръстове...
И все избирах чужди разпятия.
Ненаситни са лешоядите.
Разкъсват ме.Не мога да стена.
Последен опит правя за
вдишване...
Как не разбират?Колко близо
и те са до гроба...
Че на педя от нас е Вселената,
а тук всички сме тленни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веска Алексиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прозират болката и разочарованието "Ненаситни са лешоядите "Веси наистина !Стиха ти е ме изкуши да го препрочета !
  • Трябва да обичаме кръстовете си, за да можем да си ги носим и да вървим напред, нали? Хубав стих, поздравления и от мен!
  • За съжаление в повечето случай се получава така.Поздрав за идеята и по-весело.
  • Благодаря,ви за коментарите!
    Имам нужда от тях!
  • Много тъга и чувства има в стихът ти Веси! Поздравления и от мен!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...