May 4, 2006, 3:07 PM

НЕ СЛУЧИХ НА ...КРЪСТОВЕ

  Poetry
893 0 15
Преживях потопа
на много обиди,
на много раздели.
Онемяха приятелства.
Oт предателства плаче
душата ми...
От злобата им,горчи ми.
Мъртва съм. Там на пясъка
вече се гърча в агония.
Колко по-мъртва да стана,
че не случих на кръстове...
И все избирах чужди разпятия.
Ненаситни са лешоядите.
Разкъсват ме.Не мога да стена.
Последен опит правя за
вдишване...
Как не разбират?Колко близо
и те са до гроба...
Че на педя от нас е Вселената,
а тук всички сме тленни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прозират болката и разочарованието "Ненаситни са лешоядите "Веси наистина !Стиха ти е ме изкуши да го препрочета !
  • Трябва да обичаме кръстовете си, за да можем да си ги носим и да вървим напред, нали? Хубав стих, поздравления и от мен!
  • За съжаление в повечето случай се получава така.Поздрав за идеята и по-весело.
  • Благодаря,ви за коментарите!
    Имам нужда от тях!
  • Много тъга и чувства има в стихът ти Веси! Поздравления и от мен!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...