НЕ СЛУЧИХ НА ...КРЪСТОВЕ
на много обиди,
на много раздели.
Онемяха приятелства.
Oт предателства плаче
душата ми...
От злобата им,горчи ми.
Мъртва съм. Там на пясъка
вече се гърча в агония.
Колко по-мъртва да стана,
че не случих на кръстове...
И все избирах чужди разпятия.
Ненаситни са лешоядите.
Разкъсват ме.Не мога да стена.
Последен опит правя за
вдишване...
Как не разбират?Колко близо
и те са до гроба...
Че на педя от нас е Вселената,
а тук всички сме тленни.
© Веска Алексиева All rights reserved.
