Преживях потопа на много обиди, на много раздели. Онемяха приятелства. Oт предателства плаче душата ми... От злобата им,горчи ми. Мъртва съм. Там на пясъка вече се гърча в агония. Колко по-мъртва да стана, че не случих на кръстове... И все избирах чужди разпятия. Ненаситни са лешоядите. Разкъсват ме.Не мога да стена. Последен опит правя за вдишване... Как не разбират?Колко близо и те са до гроба... Че на педя от нас е Вселената, а тук всички сме тленни.
След като го прочетох онемях!Прекрасно е!!!Толкова е чуствено!Поздравявам те с него не всеки може така.Тъй като и аз пиша стихове и знам, че повечето ми отговарят на душата предполагам, че и при теб е така.Моя съвет е да не страдаш а да се бориш срещу злото.Успех!
Ех, Веси... Мъка има във въпросите ти... в думите ти...
Не се предавай! Върви с гордо вдигната глава срещу злобата и нападките! Победи ги с лъчезарна усмивка! Поздрав за стиха!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.