27 февр. 2008 г., 14:02

Не сме ли странни хората? 

  Поэзия
1607 0 4

Не сме ли странни хората?

На празници - празнуваме,

макар да ни боли - веселим се,

смеем се, танцуваме,

та дано ни повярват околните!

 

Не сме ли странни хората?

Когато ни пъдят - оставаме,

когато ни викат - бягаме,

дават ли ни - го отхвърляме,

ако ни откажат - страдаме!

 

Не сме ли странни хората?

Кълнем се, че обичаме!

Но кой? Себе си?

Безочливо отричаме!

Бием се в гърдите - АЗ ПРИЯТЕЛ СЪМ ДО КРАЙ!

 

Не сме ли странни хората?

Обещаваме вярност, а предаваме

искаме истината, а безсрамно лъжем!

Съдим околните,

а не заслужаваме ли и ние презрение!

 

Не сме ли и ние постоянно търсещите,

постоянно развиващите се,

тези, които живеят в заблуда,

в захлас, в света,

който сами създават

и сляпо рушат!

 

 

Не сме ли и ние тези, които предават

и безочливо лъжат,

бягат и страдат,

празнуват с фалшиви усмивки

и вярват (да - вярват!), че живеят

живота, в който се бият

в гърдите - АЗ СЪМ ПРИЯТЕЛ ДО КРАЙ!

© Диа-непокорна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наистина сме стренни...
    Много ми хареса стиха ти-много сила и истина има в него!поздрав!
  • Много истина има в твоя стих. Това е една философско-психологическа картина на човешката същност. Човек е толкова странен, че сам се учудва от себе си понякога. Всичко е много вярно написано.
  • такива сме...странни сме...
    много истини си казала в този стих...
    с обич, Диа.
  • ''Когато ни пъдят - оставаме,

    когато ни викат - бягаме,

    дават ли ни - го отхвърляме,

    ако ни откажат - страдаме!''

    Колко си права само!!!Поздрави за чудесния стих...
Предложения
: ??:??