Не сме ли странни хората?
Не сме ли странни хората?
На празници - празнуваме,
макар да ни боли - веселим се,
смеем се, танцуваме,
та дано ни повярват околните!
Не сме ли странни хората?
Когато ни пъдят - оставаме,
когато ни викат - бягаме,
дават ли ни - го отхвърляме,
ако ни откажат - страдаме!
Не сме ли странни хората?
Кълнем се, че обичаме!
Но кой? Себе си?
Безочливо отричаме!
Бием се в гърдите - АЗ ПРИЯТЕЛ СЪМ ДО КРАЙ!
Не сме ли странни хората?
Обещаваме вярност, а предаваме
искаме истината, а безсрамно лъжем!
Съдим околните,
а не заслужаваме ли и ние презрение!
Не сме ли и ние постоянно търсещите,
постоянно развиващите се,
тези, които живеят в заблуда,
в захлас, в света,
който сами създават
и сляпо рушат!
Не сме ли и ние тези, които предават
и безочливо лъжат,
бягат и страдат,
празнуват с фалшиви усмивки
и вярват (да - вярват!), че живеят
живота, в който се бият
в гърдите - АЗ СЪМ ПРИЯТЕЛ ДО КРАЙ!
© Диа-непокорна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много истина има в твоя стих. Това е една философско-психологическа картина на човешката същност. Човек е толкова странен, че сам се учудва от себе си понякога. Всичко е много вярно написано.
-
такива сме...странни сме...
много истини си казала в този стих...
с обич, Диа. -
''Когато ни пъдят - оставаме,
когато ни викат - бягаме,
дават ли ни - го отхвърляме,
ако ни откажат - страдаме!''
Колко си права само!!!Поздрави за чудесния стих...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много ми хареса стиха ти-много сила и истина има в него!поздрав!