Не спирам да плача

Времето в мене е мрачно,
а навън е прекрасен ден.
А защо ли за мен е толкова страшно,
ако ти си отидеш от мен?
Нима не мога да приема тази моя съдба?
Или трябва да залича себе си-опитвайки се да се променя?
Чувствам се пристрастена към теб.
Но сърцето ми не е съгласно с този мой копнеж.
И сега съм бледа-стоя изтомена в нощта.
А луната ме гледа и ми се присмива за любовта.
Всеки малък спомен съм запазила за теб.
И го прегръщам,дори да е нелеп.
А защо ли потреперват мойте гърди?
Нима ти си тук до мен и отново ме смути?
Не,навсякъде е тишина.
А самотата ме обгръща с черни пипала.
Като хищник се впива в мойто тяло.
А мислиш ли,че без твоята помощ то би оцеляло?
И ето свърши нощта и дойде здрача.
А аз съм се сгушила сама в леглото и продължавам да плача.