22.01.2006 г., 22:23

Не спирам да плача

1.1K 0 1

Времето в мене е мрачно,
а навън е прекрасен ден.
А защо ли за мен е толкова страшно,
ако ти си отидеш от мен?
Нима не мога да приема тази моя съдба?
Или трябва да залича себе си-опитвайки се да се променя?
Чувствам се пристрастена към теб.
Но сърцето ми не е съгласно с този мой копнеж.
И сега съм бледа-стоя изтомена в нощта.
А луната ме гледа и ми се присмива за любовта.
Всеки малък спомен съм запазила за теб.
И го прегръщам,дори да е нелеп.
А защо ли потреперват мойте гърди?
Нима ти си тук до мен и отново ме смути?
Не,навсякъде е тишина.
А самотата ме обгръща с черни пипала.
Като хищник се впива в мойто тяло.
А мислиш ли,че без твоята помощ то би оцеляло?
И ето свърши нощта и дойде здрача.
А аз съм се сгушила сама в леглото и продължавам да плача.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...