27 нояб. 2012 г., 12:00

Не спори с глупака 

  Поэзия » Другая
1081 0 2

     (на един до болка познат)
Ти пак ли с мене ще спориш...
Готов си да се инатиш!?
Но имаш ли какво да кажеш,
щом с аргументите не важиш.

За мене твоята глава
е пълна само със мъгла...
Пред светлините ти заставаш,
но от тях по-черен ставаш...

Ти искаш само с мен да спориш,
за себе си добро да сториш,
а искаш мен да уязвиш...
За туй ли все се инатиш?!

Морал ли ти ще защитаваш,
за него ти петак не даваш!
Тогава питам за какво
се хващаш на това хоро!?

Сърдит си ти на този свят,
а той с "такива" е богат...
И с това не се гордее!
Не иска, а и не умее...

За чест човешка ли спориш?
O, моля ти се, я се виж!
За тебе важи аргумента,
че си на стойност два-три цента...

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави на Ева55,за това, че си е направила труда да прочете, това което съм написал, и както изглежда го е харесала!Благодаря и пак Ви очаквам!
  • Много е забавно и поучително...!!! В спора се ражда истината - когато не е уязвим...!!!
    "Морал ли ти ще защитаваш,
    за него ти петак не даваш!
    Тогава питам за какво
    се хващаш на това хоро!?"
Предложения
: ??:??