27 nov 2012, 12:00

Не спори с глупака 

  Poesía » Otra
1082 0 2

     (на един до болка познат)
Ти пак ли с мене ще спориш...
Готов си да се инатиш!?
Но имаш ли какво да кажеш,
щом с аргументите не важиш.

За мене твоята глава
е пълна само със мъгла...
Пред светлините ти заставаш,
но от тях по-черен ставаш...

Ти искаш само с мен да спориш,
за себе си добро да сториш,
а искаш мен да уязвиш...
За туй ли все се инатиш?!

Морал ли ти ще защитаваш,
за него ти петак не даваш!
Тогава питам за какво
се хващаш на това хоро!?

Сърдит си ти на този свят,
а той с "такива" е богат...
И с това не се гордее!
Не иска, а и не умее...

За чест човешка ли спориш?
O, моля ти се, я се виж!
За тебе важи аргумента,
че си на стойност два-три цента...

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави на Ева55,за това, че си е направила труда да прочете, това което съм написал, и както изглежда го е харесала!Благодаря и пак Ви очаквам!
  • Много е забавно и поучително...!!! В спора се ражда истината - когато не е уязвим...!!!
    "Морал ли ти ще защитаваш,
    за него ти петак не даваш!
    Тогава питам за какво
    се хващаш на това хоро!?"
Propuestas
: ??:??