2 июн. 2020 г., 09:35
Не съм лирическият тук
Научих се да пиша - всяка дума
я тегля на кантар, с рулетка меря,
излишни срички трия с твърда гума,
над запетаите по час се дзверя...
По месец само правописа си преглеждам
(така де, да не се изложа!)
Над речника седя и се навеждам
И търся пълен член къде да сложа...
И стиховете ми излизат подредени
със ритъм строг и нужните неща...
Като воиници редове строени,
а аз доволно все си ги четя!...
*****
За чувства питаш и послания във тях?
Ми, извинявай, но на кой са нужни?
Не будели във теб сълза, или пък смях?...
Ми, явно, от поезията не разбираш нищо!
31.05.2020.
Георги Каменов
Написано като коментар към стихотворението "М - АБСТРАКТНО" на DoubleD (Диди Свенсон).
Благодаря на Диди за вдъхновението от сърце!
ПП
Този автор го няма в Откровения, само да допълня.
© Георги Каменов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря за коментара, Искра.
-
Благодаря за коментара, Искра.
-
Благодаря за коментара, Искра.
-
Искре, дадох ти достатъчно време!
Време през което можеше да поднесеш извиненията си така, както публично ме заплашваш.
Вече знаеш истината, истина която могат да потвърдят няколко човека тук. И това ти е ясно. Знаеш, че допусна ужасна грешка, но... Човек, когато сгреши, и прави нещо поне да замаже нещата.
А ти и това не направи.
При мен шантажи не вървят.
Тъй, че или пускай каквото искаш от личните ни разговори, или ми се извини тук, на мястото, където публично опетни и името ми.
На всякакви други отговори от твоя страна, ще получиш само едно "Благодаря за коментара". -
Благодаря, Деа.
-
Оххх, прочетох стиха ти сигурно десет пъти. И коментарите. Ииии... не знам какво да кажа - правилата за писане на стих изобщо не са ми познати. Но има стихове, които ме грабват...
-
Да бе, твоето завинаги е от ден до пладне 😊
Усмивка пак за теб 😊
Разбрах те, Иринче. Разбрах те 😊
ПП
Само да кажа, че коментарите на Искрето не са изтрити от мен. -
Жорж, знам само едно и виждам, че и другите потребители се съобразяват с това. Платформата е за творчество, но както всяко друго място под слънцето, къде са повече от двама души-и за забавления. И понеже не е фейсбук или сайт за манджи, да речем, има се предвид че потребителите са, ако не с по-изтънчена, то поне с по-различна сензитивност и светоусещане. Това е необходимостта да си сред себеподобни. Хора, които усещаш по-близки. А оттам идва негласната уговорка да се съобразяваме един с друг и да избягваме всячески негативните емоции.
Оф, дълго стана!
С две думи да, има си творби и за забавление, и за сълзи, и за дебати и, надявам се, че успяваме да сме адекватни под всяка една от тях 😀 Мисля, че досега поне успяваме. Тъй де, знам че ме разбра😀 -
Йоана, много близък ми е твоят коментар - размисъл до светоусещането. Благодаря ти.
Искре, слагай тук каквото искаш. Теб те знам, че постъпваш импулсивно. И си те уважавам, точно защото знам и силните, и слабите ти страни.
Постъпи както искаш. Не си малка.
Надежда, за мен твоето си е мнение. Явно неточност в моя изказ, за което се извинявам.
Благодаря, момичета, че се изказахте. -
Не знам, кое приемаш за "налагане", но не си прав! Не го казвам с цел подмазване, създаване на коментарни влакчета и т.н. Изказвам мнение.
-
Иржи, както обикновена, искрена и честна си тук, а точно заради това си толкова обичана от всички, може да се каже, в Откровения ❤️. Благодаря ти с пожеланието винаги да си такава!
Наде, на първите ти въпроси и аз нямам отговор. Простакът и депотат да е си е простак, а добрият човек и клошар, пак си е добър човек. То аз вече го казах другото, сам се определям като пуйет.
А, че Откровения е поетична школа - неоспорим факт!!! И, че Краси е помогнал и продължава да помага на мнозина, също е факт. И го аплодирам Истински за което!!!
Но да помага там, където и е приет, не да се налага. Усмивка тук 😊
Благодаря, Надежда, удоволствие ми бе да прочета мнението ти, както и да му отговаря! -
Понякога, ако не запишеш, каквото се е появило в ума ти, изчезва за миг - предполагам на всеки се е случвало да си каже „после ще запиша“ и по-късно да осъзнае, че не помни какво е трябвало да запише. По-добре несъвършено, но записано. Тръгнеш ли да редактираш, режеш, мериш, усъвършенстваш рискуваш да унищожиш именно първоначалната идея, да я осакатиш в името на това да спазиш правила. На мен лично всички правила за писане ми вършат работа единствено когато ги прилагам в процеса на писане и не се замислям много за тях - трябва предварително да са ми се сторили естествени, а не да ги налагам после в процес на редактиране; обикновено редактирам много малко нещата си именно защото редакцията в много случаи е опасна за първоначалната идея, няма как да съм сигурна точно какъв е бил първоначалният импулс при писането, ако осакатя написаното. За мен ученето е полезно за бъдещи текстове, не написани. Писател не може да е редактор на себе си, освен за дребни промени тук-там.
-
Чета коментарите и размишлявам. Какво значи "мастит поет" и какво значение има с какво си изкарва хляба пишещият? Понеже не ми е много ясно, тръгвам от себе си. Пиша много и за всичко, но не се считам за поетеса. Нищо не знам, за писането. Аматьор, без Его. Критиките ме радват, не ме е срам да поискам помощ, експериментирам и много, много се радвам, когато се получи. Опира явно до желанието да предизвикаш себе си и да се развиваш. Някога, някъде, Краси беше писал : "Откровения" е школа". Благодарна съм за това!
-
Все пак ще си допълня коментара към Иринчето, защото не обичам да си мълча.
Красимир Тенев по случайност е модератор в този сайт, и то, този с най-голям личен авторитет. Факт.
Като такъв той е длъжен да следи в сайт Откровения да се спазват правилата, като извън това, естествено, има много още задължения. А в последния си коментар си позволи сам да наруши тези правила, което лично за мен не е удачно поведение, както и удачен пример за останалите.
А чатовете и мен забавляват, въпреки, че лично участвам макс до 6 коментари. И то рядко. Но когато са весели, се смея с останалите 😊
Но смятам, че си има творби, които са подходящи за това, както и други, които не са. Пак лично мнение.
Както смятам, че е право на всеки автор в даден момент да помоли, че не желае под дадена своя творба, такива.
И се възползвах от това свое право 😊
Усмих, Иринче 😊 -
Да се изкажа и аз.За препинателните знаци съм твърдо "за", те изразяват съдържание/ нали знаете израза "да се обеси не да се помилва" и е фатално къде ще сложиш запетаята/, но има мода някаква, че са излишни и познавам автор, на когото стиха му е от край до край едно изречение.Никакъв препинателен знак.Но съм против паразитните думи,за да се спази ритъма или измишльотина от българска дума, която не знаеш какво значи.А също и метафорите...Мъгла и само автора знае какво иска да каже, а читателите...всеки или разбира по своему, или коментира с една дума -"Страхотно", ""Браво", удивителна или емотикон...Аз чета и коментарите да ме подсетят нещо, уви...Тогава не коментирам.
-
По-добре не мога да го кажа, Ангелче, и аз!
Свалям ти шапка и ти Благодаря от Сърце и Душа за този ангелски коментар! -
Благодаря, Димо.
Иринче, благодаря сърдечно и на теб за стойностното включване 😊 -
Георги, понякога се получава чатене от само себе си. И, поне според мен, повечето коментари в тези случаи са си по темата. Или поне са тръгнали от нея. И на други места се случва. Затова и започнаха да се публикуват стихота необвързващи и хумористични, за да се излее малко....как да кажа...Абе направо да си го обърнем на майтап. Големи хора сме. И няма значение кой от какво има нужда, но хуморът и правилното му поднасяне са живец и необходимост.
А иначе, за правилата за писане, всеки си знае, наистина и не трябва да се оспорва. Аз лично бих искала да чета критики при мен и направо си го казвам, искам и чета с удоволствие под други творби и все нещо научавам.
Май това се сещам на първо четене, привет на всички -
Аз лично съм си дал титлата пуйет, това, Абсолютно Сериозно!
И съм дотук с претенциите.
Претенции имам към това, с което си изкарвам хляба!
Благодаря, че ми гостува, Димо, и ти пожелавам усмихнат и ползотворен ден от сърце. -
Димо, смея се 😊
На едно друго място ме мислеха, когато се записах за някой мастит поет под прикритие. Няма да забравя как една... дама... ми се мазнеше на лични в десетки писма, и ловко ми задаваше въпроси уж между другото 😋
И изведнъж ме попита, какво работя, а аз честно отговорих - строител - гипсокартон, изолации, шпакловка и тн 🤪
Последва 5 м мълчание и отговор:
"Усещам, че не сме от една кръвна група"
Дотам бяха хвалбите на лични, коментари и прочие 😊
Все едно станах чумав, но ако бях излъгал, че съм инженер, примерно, със сигурност щеше още дъъълго да ме въздига до небесата 😋
Благодаря за коментара и спомена към който ме върна 🤪😂🤪 -
Тук ме разсмя и ме сети за един лаф от строителството 😊
"Да не ти влиза майстор у дОма" 😊
Всъщност, съм строител 😊, ако имаш гипсокартон за правене, с много фигури, аз съм човека 😂
Верно, много скъпо взимам, но си заслужава 😋🤪😋
А кой с его, кой без него, да се оправя 😁
А сега сериозно. В правилника пише, че се коментират творби, не автори, както и да се избягва чатенето...
Ще те помоля да си го припомниш, и тогава ми ела пак на гости.
Мисля, че казаното е в коректен и учтив тон, става въпрос за сериозната част. Извинявам се предварително, ако бъде изтълкувано по начин, който не съм вложил!
Доколкото за шеговитата част, мисля, че усмивките винаги са полезни, и, да, строител съм.
Усмивка за всички 😊 -
Прав си. Бива те в губенето на възможности. И за егото си прав. Пречи ти. Радвам се, че си го изясни. Успех по тъпя към съвършенството!
-
Краси, има хора, които копнеят да се изкажеш под тяхна творба, а ти вече за трети път днес ми гостуваш, ще почнат те да ревнуват, тук намигам 😜
Иначе се радвам, че признаваш истинността в казаното от мен.
Вторият ред на коментара ти го игнорирам, защото касае нещо, което вече е отминало. И двамата знаем как свърши това. Човек трябва да умее и да губи, Красимире, особено когато не е прав. Приеми станалото, загърби егото и нека продължим напред, става ли?
И знаеш ли, аз непрекъснато се стремя към самоусъвършенстването. Но избирам свои пътища, пък дори (понякога) да вървя самотен по тях. А Бог е безгрешен, затова, ние, хората, си оставаме само хора. -
Да, има разлика между урок и мнение. Има разлика и в това да чувстваш (примерно, обич) и да изразяваш чувствата си в литературна творба.
Само Господ е безгрешен, защото е съвършен и няма нужда от уроци, защото знае всичко. Ние, хората, грешим и се учим докато сме живи. Целта на пребиваването ни тук е да се усъвършенстваме. -
Благодаря, Димо, за изказаното мнение.
Но нека не са делим на такива, подкрепящи Георги Каменов, и такива, които са против.
Нека просто приемем, че всеки има правото да бъде себе си, както в Поезията, така и в Живота 😊 -
Красимире, мнение може, приемам, но не и уроци отправени лично към мен, как да пиша и да се изразявам.
Има разлика, нали?...
Марианче, аз също харесвам от перфектното, до рошавото. Но не приемам само за да се постигне първото, творбата да се кастри, подрязване и прочие.
И това е моят начин на разбиране на Поезията, който, повтарям за хиляден път, не налагам на никому, а си е за лична употреба. И както аз съм коректен спрямо другите, ми се ще и те да са такива спрямо мен.
Краси, Марианче, радвам се, че сте тук и ви пращам по една усмивка 😊 -
Радвам се, че вече не виждаш нещо необичайно в това редактор в раздел "Литература" да изрази мнение за литературна творба по правописен казус, неща свързани със стихосложението, тропите, идеите и цялостното въздействие на творбата, както и тълкованието на отделни фрагменти от нея.
Всъщност това е право на всеки потребител в сайта. -
Благодаря сърдечно, Красимире, за изказаното мнение.
-
"Ми, извинявай, но на кой са нужни?" е пример за жертване на правописа, за да има точен ритъм. Винаги съм апелирал да не се правят такива компромиси, ако е възможно. Ако цял месец се гледа правописа в пет строфи, би трябвало да е ок.
Има начин и вълкът да е сит и агнето – цяло.
,,`ми, извинявай, на кого са нужни?,,
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
