20 июл. 2010 г., 16:05
За днес денят почти приключи,
а аз отново се родих.
И нова същност май получих,
да вграждам думи в стих, след стих.
О вярно, вий дори не знайте,
аз... пиша често, ей така.
Тя, музата, съвсем случайно,
при мен отсяда, за беля.
Споделя ми любови, драми,
и радости реди във такт,
понякога твори тиради,
а друг път весел е юнак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация