Не съм поет...
За днес денят почти приключи,
а аз отново се родих.
И нова същност май получих,
да вграждам думи в стих, след стих.
О вярно, вий дори не знайте,
аз... пиша често, ей така.
Тя, музата, съвсем случайно,
при мен отсяда, за беля.
Споделя ми любови, драми,
и радости реди във такт,
понякога твори тиради,
а друг път весел е юнак.
Годините подрежда в рими,
мечти гради без капка срам.
Уроци ми поднася зрими,
рисувани в картини с плам.
Ту среща ме с луни безплътни,
ту звездни пъзели реди.
Ту в слънце грее, с обич звънка.
Ту кули пясъчни руши.
Цветя цъфтят, ухаят в мрака.
Вълни откриват нечий бряг.
А вятърът, унесен в впряга,
преследва друг измислен свят.
Редят се думи, нежни, сластни,
написани със много страст.
Не съм поет, но съм ужасно
аз влюбена във този свят.
© Таня Мезева All rights reserved.
