Не си виновен само ти, че бях нещастна.
Обичах те, търпях и си мълчах,
а ти не виждаше, че става нещо страшно –
бавно умираше в мен любовта.
Ако можех да върна времето назад,
в дните, когато бях много щастлива,
нямаше безропотно да мълча от страх
и може би любовта ни щеше да е жива.
Знам, че вече не ми вярваш,
много страдам за всичко това.
Вината ми към теб всеки ден ме изяжда
и всяка нощ спътник мой е скръбта. ...