Не те виня
Не си виновен само ти, че бях нещастна.
Обичах те, търпях и си мълчах,
а ти не виждаше, че става нещо страшно –
бавно умираше в мен любовта.
Ако можех да върна времето назад,
в дните, когато бях много щастлива,
нямаше безропотно да мълча от страх
и може би любовта ни щеше да е жива.
Знам, че вече не ми вярваш,
много страдам за всичко това.
Вината ми към теб всеки ден ме изяжда
и всяка нощ спътник мой е скръбта.
Опитах всичко, на което бях способна,
да те обикна тъй, както преди.
Не стана – ти ме сметна за виновна,
а в мен бяха останали само сълзи.
Прости за всички мои грешки!
Знам, че си много, много наранен.
Аз също. Казахме си думи тежки.
Дано да ги забравим някой ден!
Ако Бог иска да ни събере отново,
трябва да направи чудо в нашите сърца.
Нищо истинско не идва наготово.
За хубавите неща се плаща висока цена!
2001 г.
© Даринка Колева All rights reserved.
