Не тръгвам!
Не искам скитник да остана вечно,
не ме моли да тръгвам без посока,
страх ме е, светът не ме разбира,
пътят ми ще е осеян с болка!
Нека тук пред теб да ме боли,
пред прага ти, навън от мислите,
просто ще остана, ти се прибери,
сам ще преброя годините...
Не тръгвам...! И бездомен ще стоя,
ще ти се радвам отстрани безмълвен,
как растеш и се усмихваш ти
и как заменяш ме със друг безпътник!
Във дъжд и сняг, ще си остана тук,
слънцето с лъчите ще ме грее,
ако не съм при теб, не искам да съм друг,
и с друга някъде да се засмея...
Пред тебе тихо ще умра от самота,
от погледа ти някъде ще се загубя,
и ако вярваш ти във чудеса...
От рая ще те гледам! Но не тръгвам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
