Не искам скитник да остана вечно,
не ме моли да тръгвам без посока,
страх ме е, светът не ме разбира,
пътят ми ще е осеян с болка!
Нека тук пред теб да ме боли,
пред прага ти, навън от мислите,
просто ще остана, ти се прибери,
сам ще преброя годините...
Не тръгвам...! И бездомен ще стоя,
ще ти се радвам отстрани безмълвен,
как растеш и се усмихваш ти
и как заменяш ме със друг безпътник! ...