26 мая 2017 г., 19:45

Не търся

791 2 2

Не търся ничия компания,

отдавна хората познах,

предпочитам да попия малко знания

и така да запазя себе си – успях.

Разбрах, какво е лицемерие,

от близо и предателство познах,

а завистта не знае примирение,

какво е да те лъжат, пак разбрах.

Да си добър, висока е цената,

а глупостта е без почивен ден,

за добро – доброта не е отплата,

изпитах лично върху мен.

Уважавам тези, но са единици,

не ми трябва кръг широк,

те си знаят – виждат обич в моите зеници,

а другите ми дадоха поне урок.

Затова ще кажа аз от все сърце,

че за мен остава най-добър приятел –

книгата във двете ми ръце…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...