26 мая 2017 г., 19:45

Не търся

790 2 2

Не търся ничия компания,

отдавна хората познах,

предпочитам да попия малко знания

и така да запазя себе си – успях.

Разбрах, какво е лицемерие,

от близо и предателство познах,

а завистта не знае примирение,

какво е да те лъжат, пак разбрах.

Да си добър, висока е цената,

а глупостта е без почивен ден,

за добро – доброта не е отплата,

изпитах лично върху мен.

Уважавам тези, но са единици,

не ми трябва кръг широк,

те си знаят – виждат обич в моите зеници,

а другите ми дадоха поне урок.

Затова ще кажа аз от все сърце,

че за мен остава най-добър приятел –

книгата във двете ми ръце…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...