26 may 2017, 19:45

Не търся

792 2 2

Не търся ничия компания,

отдавна хората познах,

предпочитам да попия малко знания

и така да запазя себе си – успях.

Разбрах, какво е лицемерие,

от близо и предателство познах,

а завистта не знае примирение,

какво е да те лъжат, пак разбрах.

Да си добър, висока е цената,

а глупостта е без почивен ден,

за добро – доброта не е отплата,

изпитах лично върху мен.

Уважавам тези, но са единици,

не ми трябва кръг широк,

те си знаят – виждат обич в моите зеници,

а другите ми дадоха поне урок.

Затова ще кажа аз от все сърце,

че за мен остава най-добър приятел –

книгата във двете ми ръце…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...