26 may 2017, 19:45

Не търся

784 2 2

Не търся ничия компания,

отдавна хората познах,

предпочитам да попия малко знания

и така да запазя себе си – успях.

Разбрах, какво е лицемерие,

от близо и предателство познах,

а завистта не знае примирение,

какво е да те лъжат, пак разбрах.

Да си добър, висока е цената,

а глупостта е без почивен ден,

за добро – доброта не е отплата,

изпитах лично върху мен.

Уважавам тези, но са единици,

не ми трябва кръг широк,

те си знаят – виждат обич в моите зеници,

а другите ми дадоха поне урок.

Затова ще кажа аз от все сърце,

че за мен остава най-добър приятел –

книгата във двете ми ръце…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...