Не умея
Не умея аз да пиша
изтънчено, прецизно и красиво,
не всичко в мене се римува,
понякога е много диво -
хаотично, безразсъдно, аматьорско,
но пък със сърцето си го пиша
и няма нито грам позьорство!
Когато вечер уморена,
опитвам бурите да укротя,
моливът ми е пръв помощник
и на салфетката редя
това, което ме измъчва,
това, което ме гнети
и всичко що ми сили дава,
това, което ме крепи.
Там аз мога като луда да вилнея,
да се смея, да поплача,
да умирам, да живея,
друга да съм и да помисля не смея,
простете ми, но това не го умея!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гъсеница Все права защищены
