26 июл. 2020 г., 08:21  

Не в палати

945 10 7

Дали на кок или на плитка, в косите си звездите носиш
и лудостта във тебе митка - за нищо няма да се косиш! :)
Щом сгазиш лука без сандали, плети чорапи да ти мине.
Пляс-пляс въртете се педали - това е самодисциплина!
Дъгата нека да си свети, ти чаткай с новите чорапи
любов крадни от Капулети, спи под звездите, не в палати! 

 

На Надето с поздрав :)

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изригна изведнъж и сега като го гледам, както казва Стойчо - поетично упражнение Но се изстреля с много заряд, Наде - нямаше задържане след като си сложих твоите чорапки. Благодаря ви, че сте се спряли да оставите по една усмивка и по нещо от сърце!
  • Супер! Поздрави!
  • Страхотен синхрон на темпераментите ви! Кеф сте 😀
  • Чудесни са и двете стихотворения! Супер! 😊
  • Да се пука мъката с тъгата, усмихнете се бе хора,
    зная - трудно е... ега ти! зная, че голям е зора!...
    Благодаря ви, Райна, Мариана и Стойчо.

C различните чорапи газя лука 🇧🇬

Понеже все нанякъде забързана,
разбивах си носа и коленете,
със пъстра прежда, от години, вързани,
виж, зрелостта чорапи ми оплете.
Откъснати нехайно, от дъгата ми, ...
1.1K 9 8

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...