Не вярвах
Страдание, отново болка
кажете ми живот ли е това?
И мъничка сълза в очите ми блещука,
когато ми говорят разни думи без слова.
И чувам аз неща различни,
че бил съм нещо, но какво?
И чувам изрази типични
и чувствам се излишен аз като дърво.
Не вярвах аз, че може любовта да ме открие,
не вярвах аз, че ще почука тя на моята врата
и искам аз света така да ме покрие,
че да не видя вече утринната синева.
Не вярвам аз, и точно тъй ще стане
любовта ще ме подмине знам това
и пак депресия ще ме обхване
ще бъда сам!По дяволите, знам го още от сега.
Но тръпката не ще изчезне лесно,
ще обикаля вечно в моята душа,
да ви разкривам чувствата си май е неуместно
затуй ще ви напусна веднага.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Адамов Все права защищены
