11.05.2007 г., 13:13 ч.

Не вярвах 

  Поезия
472 0 3

Страдание, отново болка
кажете ми живот ли е това?
И мъничка сълза в очите ми блещука,
когато ми говорят разни думи без слова.


И чувам аз неща различни,
че бил съм нещо, но какво?
И чувам изрази типични
и чувствам се излишен аз като дърво.


Не вярвах аз, че може любовта да ме открие,
не вярвах аз, че ще почука тя на моята врата
и искам аз света така да ме покрие,
че да не видя вече утринната синева.


Не вярвам аз, и точно тъй ще стане
любовта ще ме подмине знам това
и пак депресия ще ме обхване
ще бъда сам!По дяволите, знам го още от сега.


Но тръпката не ще изчезне лесно,
ще обикаля вечно в моята душа,
да ви разкривам чувствата си май е неуместно
затуй ще ви напусна веднага.

© Петър Адамов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няма излишни дървета, знаеш ли?
    Другото е прозорливо и добро!
  • Не губи надежда, любовта е навсякъде просто трябва да се протегнеш и ....... тя ще дойде при теб
  • Има любов!
    Вярвай!!!
Предложения
: ??:??