Буреносен облак разпалва
нечовешки стремежи за власт,
не самарянин ръка ми подава,
а силното его на моя Аз.
Не намирам в Бога спасение,
спасява ме единствено смисъла.
Не търся в очите презрение,
не за тебе това съм го писала.
Не вярвам в субстанции неми,
не вярвам в безброй добродетели.
Не търся пребъдно спасение
и на месията кротки свидетели.
Аз вярвам единствено в себе си,
аз вярвам в мрака вечерен.
Изгубила смисъл в листа си,
изгубила пътя си верен.
© Стела Все права защищены