24.02.2013 г., 19:31

Не вярвам

647 0 0

 

Буреносен облак разпалва 

нечовешки стремежи за власт,

не самарянин ръка ми подава,

а силното его на моя Аз.

 

Не намирам в Бога спасение,

спасява ме единствено смисъла.

Не търся в очите презрение,

не за тебе това съм го писала.

 

Не вярвам в субстанции неми,

не вярвам в безброй добродетели.

Не търся пребъдно  спасение

и на месията кротки свидетели.

 

Аз вярвам единствено в себе си,

аз вярвам в мрака вечерен.

Изгубила смисъл в листа си,

изгубила пътя си верен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...