9 окт. 2022 г., 07:34

Не закривай небето

621 5 20

Какво да ти кажа... успех, че съм жива.

Защо да те лъжа, от корен съм жилав.

Не се впечатлявай, безмълвно изслушай

финала на моя нерадостен случай.

 

Предадох се, виждаш, в ръката най-веща,

без злоба очаквам последната среща.

За себе си няма да прося пощада,

дано на децата поне да се пада.

 

Плътта се сдобила с поредната рана –

мълча философски, пристягам колана.

Приех слабостта си, отвикнах да плача,

построй ешафода, повикай палача.

 

Приканвай тълпата, премятай въжето,

но само не скривай с превръзка небето.

С очи, обещавам, веднъж да не мигна,

додето душата отвъд не пристигне.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За каква точка става въпрос, за червена ли? Усмив!
  • Дано не постави точката му, Мари.☺ Прегръщам те!
  • Това твое стихотворение заслужава специално внимание, затова се връщам отново на него, Светличка! За мен е върха на поетичното ти творчество и заслужава специални аплодисменти! Посигнала си градация на чувството с точния подбор на думите, а това си е майсторство! Чуваш ли ръкоплясканията ми, мила!
  • Роси, благодарна съм ти, че послуша биенето на сърцето.💕
  • Светле, рядко нямам какво да кажа, но тук направо замлъкнах! Всяка строфа е като удърите на сърцето. Туп, туп-туп... Браво!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...