Какво да ти кажа... успех, че съм жива.
Защо да те лъжа, от корен съм жилав.
Не се впечатлявай, безмълвно изслушай
финала на моя нерадостен случай.
Предадох се, виждаш, в ръката най-веща,
без злоба очаквам последната среща.
За себе си няма да прося пощада,
дано на децата поне да се пада.
Плътта се сдобила с поредната рана –
мълча философски, пристягам колана.
Приех слабостта си, отвикнах да плача,
построй ешафода, повикай палача.
Приканвай тълпата, премятай въжето,
но само не скривай с превръзка небето.
С очи, обещавам, веднъж да не мигна,
додето душата отвъд не пристигне.
© Светличка Все права защищены